Предложение: Част от държавните и общински болници да се трансформират в хосписи и структури за рехабилитация
Случилото се с възрастните хора в дома в с. Ягода (а и в други заведения) е призрачен сън. Липсата на задоволително предложение на сходни услуги на фона на мощно (и все по-засилващо се) търсене в композиция с тежки регулации към доставчиците водят до човешки нещастия. В същото време страната разполага със 181 държавни и общински лечебни заведения, част от които към момента имат потенциал и медицински личен състав, само че не и задоволително активност, с цел да се устоят съответно с заплащания за активност от НЗОК. Защо не използваме тях за даване на по този начин изчезналите дълготрайни здравни и обществени грижи, питат специалистите от ИПИ.
Анализ на ИПИ още в далечната 2021 година демонстрира, че:
– Потребностите от обществени услуги са огромни и са обект на обилни районни разлики.
– Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна опция на настаняването в институция. Това обаче е в мощна взаимозависимост от възрастта и здравословното положение на лицето. Потребността от настаняване в институция нормално е неотменна и неотложна при неспособност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, изключително в случаите на по-тежки болести и увреждания.
– Недостигът в институционалната поддръжка е доста по-висок от дефицита при грижите в домашната среда.
– В множеството случаи на остарели хора и на хора с увреждания има огромно разминаване сред потребността и предлагането на обществените услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надвишават десетократно потенциала на институциите.
През 2025 година в България се финансират 82 броя домове за остарели хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места. Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са: /виж галерията/
Дългосрочните медицински грижи освен са мираж у нас, само че и дребното налични се правят главно от фамилиите на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0,33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1,62% приблизително за Европейски Съюз, или 5 пъти повече), от които 0,31% – в дома. Демографските трендове и застаряването на популацията последователно, само че непреклонно ще усилват потребността от подобен вид услуги в дълготраен проект.
Какъв да е методът за решение на този проблем?
– Част от държавните и общински лечебни заведения да се трансформират в заведения за дълготрайни медицински грижи – медицински центрове, приюти, структури за рехабилитация или различен тип заведения.
– Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания – във връзка с финансиране, критерии за достъп и надзор върху изпълнителите, в това число тласъци за частни реализатори.
Анализ на ИПИ още в далечната 2021 година демонстрира, че:
– Потребностите от обществени услуги са огромни и са обект на обилни районни разлики.
– Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна опция на настаняването в институция. Това обаче е в мощна взаимозависимост от възрастта и здравословното положение на лицето. Потребността от настаняване в институция нормално е неотменна и неотложна при неспособност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, изключително в случаите на по-тежки болести и увреждания.
– Недостигът в институционалната поддръжка е доста по-висок от дефицита при грижите в домашната среда.
– В множеството случаи на остарели хора и на хора с увреждания има огромно разминаване сред потребността и предлагането на обществените услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надвишават десетократно потенциала на институциите.
През 2025 година в България се финансират 82 броя домове за остарели хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места. Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са: /виж галерията/
Дългосрочните медицински грижи освен са мираж у нас, само че и дребното налични се правят главно от фамилиите на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0,33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1,62% приблизително за Европейски Съюз, или 5 пъти повече), от които 0,31% – в дома. Демографските трендове и застаряването на популацията последователно, само че непреклонно ще усилват потребността от подобен вид услуги в дълготраен проект.
Какъв да е методът за решение на този проблем?
– Част от държавните и общински лечебни заведения да се трансформират в заведения за дълготрайни медицински грижи – медицински центрове, приюти, структури за рехабилитация или различен тип заведения.
– Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания – във връзка с финансиране, критерии за достъп и надзор върху изпълнителите, в това число тласъци за частни реализатори.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




